Thursday, December 28, 2006

Хо-хо-хо, Merry Christmas

Спомних си, че преди две години в PLACEBO клуба на dir.bg пуснах едно поколедно безумие, което не се прие чак толкова зле от дузината четящи и реших да си го save-на за по-късно анализиране и тълкуване. Кой знае, след време може би в тези думи ще открия закодирани лични тайни, които в момента ми убягват.

19.12.2004
Ако чуете в новините(не че искам да ви обидя с презумцията, че го правите; лично аз избягвам-не се сещам за нито една разумна причина да го правя; но понякога се случва) нещо от сорта на : Вандализъм по време на Коледа-млада жена с чисто криминално минало посред бял ден унищожи механичен Дядо Коледа, поставен пред магазин в центъра на София; обяснява внезапната си агресия с временно умопомрачение, предизвикано от песента Jingle Bells, "изпълнявана" от играчката; деца, станали свидетели на хулиганската проява, плачат за Дядо Коледа; майки настояват за обещетение за нанесени психологични травми; - да знаете, че става дума за мен ! Добре де, шегувам се; т.е. ако нещо такова все пак вземе, че стане, няма да съм аз; но, наистина, напоследък доста често разигравам този сценарий в главата си-изпитвам неистово желание да тегля един шут в поклащащия се задник, та да вземе да млъкне най-после. Просто не разбирам организираните "под строй" прояви на "good spirit", благотворителност, грижа за ближния. Значи какво:седмицата около Коледа се обичаме, а през останалото време всеки се опитва да ти стъпи на врата. И като дойде Коледа изведнъж се сещат : "Ма'а му де *censored*, 'ма ние нали бяхме хора едно време ..." и се започва едно масово пране на съвестта и изтупване на натрупаните през годината грехове, та да започнат на чисто пак да пълнят торбата с боклука и така до следващото почистване. Вбесява ме криворазбраната цивилизованост и лицемерието, които по това време на годината придобиват епидемични размери и ме плаши, че май това е очевидно само за мен(и като казвам "само за мен", имам впредвид, че споделящите тази гледна точка са малцинство). Всъщност по-скоро ме плаши това, че стадното малоумие с лекота преборва здравия разум и гласецът му не се чува от общото мучене " Му-у-у, тая се цепи от стадото; и к'во толкова не й харесва-тука всички сме еднакви-и-и, му-у-у, че нали ако някой пробва крачка встрани, ще го стъпчем".
Му-у-у. И Jingle Bells.
Е, още не са ме стъпкали-правя финтове насам-натам; само се чудя дали някой ден няма да забравя каква е основната идея. А тя, идеата, е да правиш каквото правиш, не защото някой ти вменява волята си или за да си самоцелно различен, защото това ти се струва cool, а просто защото не можеш по друг начин; да си добър, защото така ти се струва правилно, а не защото очакваш да ти благодарят за това.
И ако някой все пак обича Коледата заради изначалната идея за надежда, човечност, чистота и доброта, искрено се радвам. Това донякъде дава надежда и на мен.
Може би в крайна сметка причините, поради което нещо добро и положително се случва, не са от значение. По-важното май е резултатът.

0 Comments:

Post a Comment

Subscribe to Post Comments [Atom]

<< Home