Лятно

Лятото ме дразни-с тази негова показна жизненост, глупашки наивна, първична, налагаща се.
Пак си избрах тежко неподходяща книга, за да чета по автобусите - Чехов, Разкази. Раницата ми и без това си е трудно за носене бреме, но си заслужава. Прочетох прекрасно зимно описание :
"В цялата природа се чувстваше нещо безнадеждно, болно; земята, като паднала жена, която седи сама в тъмна стая и се старае да не мисли за миналото, се измъчваше от спомените за пролетта и лятото и равнодушно очакваше неизбежната зима."