Monday, July 03, 2006

A Momentary Lapse of Reason

Усещам се жива...то било хубаво ))) И си подскачам на стола в ритъма на музиката, блажена в дрехата от безвремие, в която се опаковам, когато свирепия вятър на реалността се опитва да отнесе всяка частица от мен и да ме разпилее за свое удоволствие и мое не-такова. Чувствам се жива, когато „вчера”-то и „утре”-то сякаш ги няма и дори „днес”-а е поставен под въпрос; когато всичко-то ми се побира в тази секунда, в която поемам въздух и се опитвам да го задържа по-дълго в мен надявайки се, че така времето ще спре. Вчера е имало болка, утре пак(не „може би”) ще има, но ТОЧНО сега моментът е съвършен. Жалко, че все някога ще трябва да издишам. Красотата е тъжна, очакването за неизбежна загуба хвърля сянка; удоволствието е емоционално, загубата сякаш материална.
Когато го написах в началото на деня го вярвах. Сега ми се струват глупости.

0 Comments:

Post a Comment

Subscribe to Post Comments [Atom]

<< Home