За Sveti
Специален пост за специален човек. Не ме питай защо мисля така; просто го знам и в отговор само ще свия рамене. Нещо не ми се говори в последно време, по-точно-не ми се обяснява, защото ми се струва, че всичко е ясно и може да се разбира само по един начин. Пък то се оказва, че не е така...anyway.
Никаква конкретна причина за този пост...освен тази да го видиш, защото е извинение, че оставих последния ти коментар неотговорен.-хем толкова ме зарадва дори само това, че ми писа, но после се залутах по познати пътеки(оказа се, че ги намерих лесно; старите навици привличат), времето си мина, остана ми тегавост за лошо поведение...извинявай; много е вероятно да ти е все едно и това ще си е в реда на нещата най-малкото защото правила за това няма и всеки има правото да си ги подрежда според собствения си вкус и потребности. Само не разбрах за какво (мъничко) ми завиждаш. Тази история, макар и не с тези думи, я разказвах много пъти на различни хора. Всеки следващ път мислех, че няма да имам думи за още един преразказ, но се лъжех-сякаш пак преживявах всичко и беше очевидно, че слушателите ми са впечатлени от емоцията, която влагам. Не мога да знам кое е вярното-аз ли преувеличавам неимоверно всичко в главата си или наистина не всеки има късмет да открие своето си нещо, което да му дава поне илюзията, че живее няколко живота наведнъж. Повечето ми завиждаха точно за това.
Никаква конкретна причина за този пост...освен тази да го видиш, защото е извинение, че оставих последния ти коментар неотговорен.-хем толкова ме зарадва дори само това, че ми писа, но после се залутах по познати пътеки(оказа се, че ги намерих лесно; старите навици привличат), времето си мина, остана ми тегавост за лошо поведение...извинявай; много е вероятно да ти е все едно и това ще си е в реда на нещата най-малкото защото правила за това няма и всеки има правото да си ги подрежда според собствения си вкус и потребности. Само не разбрах за какво (мъничко) ми завиждаш. Тази история, макар и не с тези думи, я разказвах много пъти на различни хора. Всеки следващ път мислех, че няма да имам думи за още един преразказ, но се лъжех-сякаш пак преживявах всичко и беше очевидно, че слушателите ми са впечатлени от емоцията, която влагам. Не мога да знам кое е вярното-аз ли преувеличавам неимоверно всичко в главата си или наистина не всеки има късмет да открие своето си нещо, което да му дава поне илюзията, че живее няколко живота наведнъж. Повечето ми завиждаха точно за това.
posted by balance at
4:29 AM
2 Comments:
Разбира се, че не е все едно!
И ти ме зарадва, знам за какво говориш, не са нужни обяснения. Плюс това не си длъжна да отговаряш на всички. Аз го правя защото ми е приятно, и сега съм имала възможност. : )
Колко е интересно, че един такъв малък жест може да стопли.
Интересно е и е чудесно понякога, но не бива да разстройва или радва прекалено... Животът е това, което е с хубавите и лошите си страни.
Не е само лошото, има и добро. Ако човек постоянно го търси е много по-вероятно да го намери. И това е така..
Както наскоро ми каза един приятел: " Не е добре човек да поставя щастието си да зависи от ресурс, който може да бъде внезапно спрян."
Така че цялата тази история с коментарите и дали някой ти е обърнал внимание е бая безсмислена.
В един момент хората са близки, в друг тръгват по различни пътища, целия живот може да те понася безкрайно нагоре, или да те смъква в тунели, сякаш под земята.
Така е и с подобен тип преживявания като например - концерта на любимата група..
Проблемът обаче настъпва после, когато трябва да се върнеш обратно към рутинните дни.
Балансът - както е и твоят ник:-) , е това е което трябва да се стремим да пазим, като розата в стъкленицата от 'Красавицата и звяра', сещаш ли се? Балансът след всички тези амплитудни точки през, които е минал живота.
Знаеш ли, исках да ти икажа нещо.
Ти си преценяваш как да виждаш света, но на мен по-ми харесваше "Life is simple and beautiful"
Защото независимо дали животът е простичък и красив, или е сложна и грозна плетеница от трудности - в крайна сметка той е това което е - живот.
Защото както е вярно, че оценяваш това, което си имал, чак след като го загубиш, така е вярно и че не можеш да оцениш това, което би имал , ако също така неуморно и безспирно се стремиш да виждаш красивото във всичко..
Не знам дали ме разбираш - нямаме изход. Този живот е единствения ни шанс. Пожелавам на всеки мислещ човек. Нека е "simple and beautiful", въпреки всичко, което виждаш..
а може би точно заради него.
Нека е красиво, Вера :-)
Въпреки ада, а може би точно заради него.
Вярно, че не съм задължена да отговарям на всички(не че сте много и точно затова мога да ви оценя). Не съм длъжна да правя каквото и да било; ако беше въпрос на принуда това щеше да е свят на усмихнати, любезни и неискрени до полудяване хора. Нали изборът ни отделя. Хубаво е да имаш свободата да избереш какъв да си.
един такъв малък жест може да стопли
Малките жестове...ами малки са, защото не отнемат нито време, нито усилия; след това остава споменът не КАКВО някой е направил за теб, а просто че някой изобщо е направил нещо. Точно за теб. Някой го е грижа за това, че те има точно какъвто си-с всичките ти несъвършенства и въпреки тях. А вече от теб си зависи дали ще избереш топлината ва жеста или студеното премерване на големината му.
Мога да направя нарочен абзац от всяко твое изречение и сега се забавлявам да мятам думите като дартс, защото мишената е точна. Сега е мой ред да благодаря...и знаеш, че не е куртоазно. Както ми се беше стегнала главата и изплувах отгоре върху мръсотията вместо да си остана да си пошляпвам в нея.
Истината се ражда в спора(казват)...когато чуваш какво ти се говори отсреща, а не просто учтиво да се правиш, че слушаш. Защо тогава все се опитваме да познаем подобните си? Може би за да делим страха си, докато я чакаме тази истина.
“Life is simple and beautiful”. И на мен ми харесваше да го мисля. То си е така...предполагам. Какво би трябвало да е животът не знам-всяко утро посрещам с нов вариант. Знам само, че може да е много повече от това, което е. Хубавото и лошото в живота са като деня и нощта-преливат непрекъснато едно в друго. Важното е да помниш, че слънцето пак ще изгрее. Звучи като късметче на LAVAZZA-наскоро ми се падна едно с куплет от песен :
Why worry now ?
There’s sunshine after rain
There’s laughter after pain
So why worry now ?
Мисля това е достатъчно ободрителен финал на днешната ни беседа :) Какво ще донесе утре-то не знам...за което много се радвам :)))
Нека е красиво
Нека :)
P.S. Не мислех, че някой обръща внимание на представящото изречение !!!
И да се обаждаш, чуваш ли ?
Post a Comment
Subscribe to Post Comments [Atom]
<< Home