Аз...

...пиша и разсъждавам за себе си в трето лице, все едно става въпрос за друг човек; някой, който е заминал далече, а аз само замествам, докато се върне.
Thank god for the music ! Though what has god to do with it I don't know.
Преди...крещях "ЗАЩО ?!?!?!" с много жар, много страст, много чувство и убеденост; ядосвах се, че няма отговор, ядосвах се, че другите не питат. Сега...понякога пак питам, но някак тихо, по-скоро говорейки на себе си...даже не като въпрос, а като въздишка-на огорчение, на примирение; понякога дори не съм сигурна, че го казвам.